Асоциация на Българските Търговци, Производители, Вносители и Превозвачи на Горива

СТАНОВИЩЕ

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с производство на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с рег. № КЗК/255/2020 г., образувано на 16.04.2020 г. и с предмет - забранени споразумения, решения и съгласувани практики и злоупотреба с монополно или господстващо положение, бихме желали да предоставим на Вашето внимание следното становище по фактите и казуса, предмет на посоченото производство.

Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива е сдружение с идеална цел, в обществена полза и съгласно Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход представлява представителна браншова организация, в която членуват икономически оператори, осъществяващи над тридесет и пет процента от търговията с нефт и продукти от нефтен произход на едро и дребно в страната.
Като браншова организация, обединяваща икономически оператори, осъществяващи търговия, производство, внос и превоз на горива и съгласно Устава на Сдружението, основна цел на Асоциацията е разработването на стратегии и политики за развиване на сигурна, предвидима и устойчива пазарна среда, в търговията с нефт и нефтени деривати, както и за повишаване на конкурентоспособността на пазара и за поддържане на енергийната сигурност на страната.
На следващо място, наш приоритет е да подпомагаме органите на централната и местната власт в Република България за създаването, въвеждането и изпълнението на политики и програми, на национално и регионално ниво, за постигане на прозрачен и предвидим контрол на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Към настоящия момент, отстоящ не много далеч от датата на регистрация на Сдружението, Асоциацията има в своя актив инициаторската и водеща роля за изработването и приемането на сега действащата редакция на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. На следващо място, представляваното от мен Сдружение, като заместник-председател на Управителния съвет, прие активна роля и в процеса по актуализирането и адаптирането текста на Наредба № РД-04-2 от 16.07.2019 г. за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, към новите законови положения. Тези и редица сходни постъпки за хармонизация на нормативната рамка, регулираща сектора, Асоциацията последователно предприема в изпълнение на друга своя основна цел, закрепена в Устава, а именно - разработването и консултирането на проекти на нормативни актове и нормативни актове от всякаква степен, методики, правила, етични кодекси и други стратегически документи, в сътрудничество с националните институции на централно и местно ниво.

Не на последно място, в „нашата конституция“, ние сме избрали да следваме още една амбициозна и общетвеноотговорна цел, а именно въвеждането на добрите европейски и световни практики, с цел усъвършенстване на правната рамка, регулираща сектора и за предотвратяване и препятстване на създаването на монополи и картелни споразумения, както и злоупотребата с монополно положение.
Макар тази цел да е залегнала в Устава, далеч преди КЗК, по сигнал на Върховната административна прокуратура (ВАП), да образува цитираното производство за установяване наличието на забранени споразумения, решения и съгласувани практики и/или злоупотреба с монополно или господстващо положение, за нас това бе въпрос на време и закономерна реакция на Държавата, спрямо нелоялните търговски практики, на които всички ние сме свидетели и срещу които надигаме глас.

Ангажирайки настоящото становище, ние съзнаваме своята роля, като представители на малкия и среден бизнес в бранша. Наред с това обаче, още по-голяма е нашата отговорност, поради националната значимост на сектора. Пряко от него зависят трансторта, земеделието, хлебопроизводството, енергетиката и бита на българските граждани.

Защитавайки интересите на една значима част от пазара и дистрибуцията на горива и продукти от нефтен произход, за нас принципното изясняване на механизмите, на които се подчинява ценообразуването на горивата и особено в ситуацията на пандемия, извънредно положение в национален мащаб и чукащ на вратата световен икономически колапс, е изключително важно. Именно в този момент, като катализатор на динамиката във формиране пазарните цени на горивата и още по-точно казано, като реактив, който да даде необходимият контраст на моментната снимка на състоянието на пазара, се яви безпрецедентният срив на световните пазари на суровия петрол. Падането на борсовата цена на барел, под себестойността за неговият добив е нещо невиждано в новата история на глобалната търговия.
Точно такива обстоятелства обаче, могат най-точно да дадат необходимата ярка окраска на клъстерите и „затлачванията“ в свободните пазарни процеси. Тези образования и нездрави практики, които не само пречат, но и заплашват да анулират свободната конкуренция на пазара и достъпа до горива на бита и бизнеса.

Казваме, че този срив е катализатор, че е необходимият контраст, най-малкото защото дългогодишните флуктоации на пазара на суровия петрол и волатилността на финансовите пазари, сякаш не дадоха отражение в цените на горивата, в национален мащаб. Дори с невъоръжено око, за обикновения потребител прави впечатление, че цените на горивата при големите вериги не само, че не отчитаха моментните или по-продължителни спадове в борсовите цени, но у нас ценообразуването последните много години е все възходящо. В „най-лошият“ случай - неподвижно. Тук, разбира се изключваме дневните колебания от една-две стотинки на литър. Обект на изследването са отраженията на големите спадове и още повече на трайните понижения на цените в световен мащаб. Обществената значимост на така поставения въпрос, засягащ целия икономически и социален живот в страната, налага изследването на историческото развитие на пазара, неговите субекти, методите и принципите на ценообразуване.

Едно от много малкото положителни неща в ситуацията е, че можем да определим референтния период на изследването, върху който е целесъобразно да се фокусират, както специализираните органи, така и субектите и потребителите на пазара, а и всеки един гражданин въобще.
Настоящият спад на борсовите цени на суровия петрол (към 4-6.04.2020 г.) е съизмерим с нивата на цените от 2003 година, когато започна войната в Ирак. Освен референтен период другото, от което се нуждае съпоставката на цените, е т.нар. универсален измерител. Разбира се, от една страна, тази роля играе периодът, но от друга страна, за да определим дали една цена е пазарно обусловена и в този смисъл реална, очевидно се нуждаем и от друг фактор, който явно не е борсовата цена, взета сама по себе си.
Тук идва ролята на административните разходи по издръжката на самата дейност по търговията на горива, било то на едро или дребно.
Това е особено важен пункт в нашия анализ, тъй като в производството на КЗК обект на изследване са не само най-високите цени на пазара, но и най-ниските. Ниската цена на литър гориво, дори и надвишаваща с 2-3-5 стотинки покупната му цена на едро, не винаги значи прозрачен бизнес модел и пазарна адекватност.

Нашите членове, доколкото представляват в голямата си част семейни фирми, които освен да покрият административните разходи по своето съществуване и функциониране, да компенсират амортизациите, вследствие обичайната експлоатация на съоръженията, печелят по една нормална заплата за членовете на своето семейство и евентуално скромен коледен бонус. В този смисъл смеем да твърдим, че поддържаните от малките и средни търговци на горива цени са формирани на пазарен принцип и обективират една представителна извадка. Още повече, те също са публични и видими за всеки, който мине покрай съответните обекти.

Коментирайки големите разлики в продажните цени на горивата по бензиностанциите, в продължение на дотук изложеното, следва да отчетем и сериозния спад в потреблението на горива, считано приблизително от обявяването на извънредното положение в страната и съпътстващите го мерки. В допълнение на горното, можем да отчетем, че големите вериги бензиностанции и въобще големите търговци на горива бяха заварени с големи наличности, закупени на доста по-високи цени. В началото именно това провокира задържането на високите продажни цени. В последствие обаче, след освобождаване от наличните скъпи горива, големите вериги не можаха да реагират адекватно на реалния спад на цената на суровия петрол.
Обективните причини, които не им позволяваха да реагират адекватно, дори и със закъснение, на понижаването на борсовите цени на петрола, което е тенденция, датираща от години, е изключително големия спад в потреблението на горива. Спад в порядъка между 40% и 60% (по магистралите и първокласните пътища). От друга страна, като бе споменато - високите разходи, породени от големия персонал, скъпата логистика, поддръжка и прочее административни разходи.

Като контрапункт, за да се направи ясно разграничение и да се обоснове пазарният принцип на ценообразуването, е необходимо да отбележим, къде стоят членовете на нашата, наричана от журналистите, „малка Асоциация“ или още - „малките търговци“.
На първо място малките търговци поддържат по-малки наличности, което дава възможност за адекватна гъвкавост и свобода, мобилизирано да се реагира на динамичните пазарни условия, като своевременно се продават поддържаните количества горива и пак своевременно се доставят нови, на съответните (в случая по-ниски) пазарни цени.
Семейният профил на болшинството фирми, от състава на нашата членска маса, а и на пазара въобще, спомага за оптимизирането на разходите, като не на последно място е редно да отчетем и отдалечеността и бедността на районите, в които основно оперират малките и средните търговци на горива. Райони със съответно традиционно по-ниското потребление, което закономерно свива възможността за голям марж в печалбата. С други думи, нашите членове и всички малки и средни търговци на горива, работят със значително по-малки печалби, спрямо големите и по-добре позиционирани играчи на пазара.

Най-верният показател за наличието или липсата на нелоялни търговски практики, включително злоупотреби, е ориентирането на потреблението и профилът на потребяващите. Голяма част от нашите членове са и доставчици на едро на земеделските производители, международните превозвачи, малките транспортни фирми, други малки потребители и въобще микро, малкият и среден бизнес в страната. Да не пропуснем и битовото потребление. В този смисъл проследяването на потребителския поток е надежден фактор, годен за отправна точка в изследването на конкурентната среда на пазара. Така например, във времето на активната пролетна оран и сеитба и предвид тежката икономическа обстановка, нашите членове успяха да доставят горива на изключително привлекателни пазарни цени на своите клиенти и потребители, от съответните браншове, които не могат да прекратят своята работа, поради характера на същата.

Адекватният анализ на пазара на горива в страната предполага съпоставянето на публичната, обществено достъпна информация, която предоставят вносителите, производителите и търговците на едно и дребно, от една страна и от друга - специализираната, проверена и обобщена, от отговорните затова институции, такава. Най-достоверен източник за цените на предлаганите горивата, на първо място са самите производители и търговци на едро и дребно. Цените са достъпни в реално време на техните сайтове (поне при повечето търговци е така), както и на таблата пред бензиностанциите.
Една такава проста справка показва, че при производителите и търговците на едро, които освобождават горива предимно за малки и средни търговци, които пък на свой ред продават на битови, малки и средни потребители, цените са изцяло пазарно обусловени и кореспондират с международните пазари и котировките на суровия нефт.

Интересна перспектива и нюанс в анализа може да добави краткият преглед на феномените в законодателната и въобще нормотворческата сфера, касаещи правната рамка, която регулира сектора на горивата.
В началото на 2018 г., едни от стопанскизначимите оператори на вътрешния пазар на горива в Република България успяха да лансират за обсъждане в Народното събрание първоначалната редакция на Закона за икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти от нефтен произход, наричан за краткост „Закон за горивата“. Този Закон за горивата, под предлог, че ще бори сивата икономика, всъщност постигаше единствената цел, да претвори съществуващото господстващо положение на група предприятия на пазара в налагането на абсолютен монопол. Монопол, който да обладае производството, търговията и дистрибуцията на горива и в крайна сметка да изолира и изключи от пазара малките търговци. Най-малкият проблем тук щеше да е диктуването на цените. Самият достъп на изоставащите (бедните) и отдалечени региони до горива щеше да бъде осуетен. Ако бяхме допуснали това положение, към днешна дата въобще не би стоял въпросът за наличието на конкуренция, която да бъде защитавана.

Проследяването и изследването на самия процес по внасянето и гласуването на спорният законопроект, последвалата реакция на малкия и среден бизнес, който намери обединение в Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, като представителна браншова организация и в крайна сметка приемането на един, (несъвършен, но) далеч по-балансиран и справедлив закон, налага обоснования извод за наличието на сила, срещу която се е формирала тази социално-икономическа и обществена реакция.
Именно борбата с монопола, с господстващото положение на някои пазарни субекти, създаде условия и мотивира нас, малките търговци на горива да създадем и институционализираме своята представителна организация, в лицето на многократно споменатото Сдружение, от чието име се обръщам към Вас.
Организираните масови протести, отправените искания, до всички заинтересовани институции и организации, ангажирането на специфично профилиран експертен потенциал, включително от косвено засегнати сектори, доведе до препятстването на „формалното“ отстраняване на малките и средните търговци на горива от пазара. И това, смеем да твърдим, дава сега възможност да се наблюдава и установи, изследваната в цитираното административно производство диспропорция в цените на предлаганите на родния пазар горива. Съществуването и работата на малкия и среден търговец, доставчик, вносител и производител на горива са сигналният маяк за реалното състояние на пазара. Този търговец и доставчик, който работи с малка печалба, но законно и в най-бедните и отдалечение, и с лоша инфраструктура региони.

Излишно е тук да споменаваме широката подкрепа, която получиха нашата експертиза и обосновани предложения, но в крайна сметка, на 22.01.2020 г. инициираните от нас поправки в Закона за горивата (или поне една съществена част от тях) бяха приети на второ четене от Народното събрание.
Именно този Закон даде възможност да бъде спрян монопола, който се подготвяше в търговията и дистрибуцията на горива и чийто ефекти сега се изследват, през призмата на необяснимите крайни стойности на цените в сектора на горивата.
Следва да се има предвид, че еднакво необясними и немотивирани се явяват и крайно високите и крайно ниските цени на горивата, в отделни вериги бензиностанции, например.

Уважаеми дами и господа,

бизнесът и политиката не се различават чак толкова, що се касае до своите принципи на функциониране. Имаме предвид разбира се обективните, исторически и законни принципи и механизми на работа. Историческият анализ на политиката и икономиката, както в национален, така и в световен мащаб ни демонстрира редица примери за „управление на малцинството“.
Това са тези феномени, при които един малък субект, но системно важен в даден момент, успява да наложи своята воля (своите условия) над големите, а и над всички останали действащи лица на политическата, икономическата или тясно погледнато – на пазарната сцена.

Ако засечем в точен момент абсолютният марж, между най-висока и най-ниска цена на литър от даден вид гориво, предлагано на бензиностанция в Република България, то бихме могли да определим равновесната пазарна стойност за единица количество от дадения вид гориво.
Изключителните разлики в цените на горивата, както крайно ниски, така и крайно високи са стресови за икономиката. Макар да е математически обосновано, че по-високата цена носи по-голям приход за фиска, то залитането в тази посока пък ощетява целия останал социално-икономически живот, водейки до ниско потребление, от една страна и повишаване цените на други основни продукти и въобще оскъпяване на живота, от друга.
Контраверс на споменатото в предходния абзац и изпадане в другата крайност, представлява необосновано ниската цена. Там вече пък се пораждат съмнения, относно спазването на действащите правни норми, регулиращи фискалните задължения на субекта, трудово-правните и социално-осигурителните му ангажименти, качеството на предоставяната услуга и/или продукт и още редица други. В крайна сметка в еднаква степен и двата феномена, и двете отклонения от нормата, ощетяват икономиката на Република България. Това е една вреда, носеща дивиденти в частна полза, на малък кръг пазарни субекти, за сметка на всички останали, на цялото ни общество и особено във ущърб на свободните, конкурентни и прозрачни пазарни принципи. Принципи, които са фундаментални за Европейският съюз и неговото функциониране, да не забравяме.
Продаването на горива с надценка от 5-6 стотинки на литър гориво, е меко казано спекулативно. И тук умишлено се въздържаме от употребата на по-тежки термини. Такава надценка не дава възможност да се формират достатъчно приходи, за покриване издръжката на дейността, камо ли за някакво иновативно развитие.
Представете си, че всички търговци на горива на дребно коригират цените си, до нивата на простото формиране на надценка (в порядък да речем от 2 до 5-6 стотинки, спрямо сегашните условия) на закупеното от производителя, търговецът на едро или превозвачът на горива. Такъв пазар би издържал максимум един месец и в последствие всички биха обявили фалит. Това въобще не би позволило изплащането на трудови възнаграждения, фискални отчисления, обслужване на съоръженията и техниката, спазване на екологичните норми и прочее.

В обобщение на горното и вместо заключение, бихме желали да изведем следното.

Три са основните фактори, изиграли решаваща роля и придали стремителен тласък в цивилизационният процес на човечеството. Това са откриването на огъня в древността, електричеството и свободният достъп до горива. Сами можете да си представите, какво би се случило, ако дадена област, дадена дейност или дадена част от населението на страната бъде лишена или ограничена от достъп до горива. Тя би оскотяла. А, ако вземем за пример земеделците – то всички бихме останали гладни. Цялата икономика би спряла.
Именно такива сътресения цели да избегне гаранцията, от страна на Държавата, на свободният, конкурентен и прозрачен пазар на качествени стоки и услуги.
Според някои, все по-широко подкрепяни данни, световните запаси на суров петрол се оказва, че не само не намаляват, но се и увеличават. В този смисъл петролът ще продължи да играе водеща роля върху икономиката в национален и световен мащаб.

Оставаме на Ваше разположение.

С уважение,


Зам. Председател на УС: ……………………..
/Симо Симов/